Игра на тронове – четиво за лордове

Игра на тронове
Джордж Р.Р. Мартин
Първа част от поредицата „Песен за огън и лед”
Публикувана за първи път през 1996 г.

Едва ли има човек в интернет пространството, който да не се е натъквал на тонове информация за „Игра на тронове” (свързана по-скоро със сериала на HBO, отколкото с романа на Мартин). Заглавието несъмнено се радва на голяма популярност. Това е част от причината да посветя своето първо ревю в този блог именно на него. Другата част обаче е несъмнено по-важна – книгата ми хареса неимоверно много, направо ме зашемети.

Макар да принадлежи към жанра фентъзи, „Игра на трове” не може да се похвали с прекалена употреба на фентъзи елементи. За последен път дракон е летял из този свят преди стотици години, магията е загубила силата си, бродещите мъртъвци са смятани за измислици от прастари приказки. Книгата напомня много повече на средновековна историческа драма, разглеждаща делата на благородниците и борбите им за власт. Самият Мартин казва, че много обича историческите романи, но всички те съдържат един неприятен недостатък – читателят предварително знае края. Ето защо авторът създава средновековен сюжет, който се развива в измислена фантастична вселена, и чиито край никой не може да отгатне.

Ако трябва да посоча най-голямото предимство на „Игра на тронове”, то несъмнено бих казал, че това са персонажите. Мартин умее да работи с героите си не просто добре – той го прави превъзходно. Сюжетът е предаден чрез последователно редуващите се гледни точки на главните герои. По този начин авторът не просто разказва историята на тези личности, той влиза в главите им, изследва съзнанията им, показва различният им начин на мислене. А самите персонажи далеч не са подобни един на друг. Сред главните лица съзираме Едарт Старк – почтен лорд на Севера, ценящ достойнството и личната чест над всичко друго; Тирион Ланистър – иронично и остроумно джудже, наследник на богат и стар род, презиран и осмиван заради външния си вид; Аря и Санса – две напълно различни сестри, едната от които е свободолюбива, увлечена от приключенията и борбата с меч, а другата – нежна и деликатна, мечтаеща да бъде истинска дама, запленена от историите за храбри рицари и благородни девици; както и редица други персонажи, не по-малко интригуващи от описаните. Читателят може да прояви пристрастите към един или друг герой на базата на своите субективни предпочитания, но Мартин не проявява пристрастие. Той представя гледната точка на всеки с любов и разбиране, без да забравя, че всеки е главен герой в своята собствена история. Ето защо в „Игра на тронове” всъщност имаме не една, а близо десет книги, показващи не един, а близо десет свята. Усещането да се чете нещо толкова богато е прекрасно, след всяка глава аз исках да прочета поне още една, преди да затворя книгата, а после още една и още една. И така роман от над седемстотин страници се чете напълно безпроблемно за няколко дни.

„Зимата иде” – това е мотото на рода Старк, към който принадлежат голяма част от главните действащи лица. Метафоричното значение на фразата е всъщност показателно за основната тематика в произведението. Всеки от героите на Мартин се сблъсква със своята лична зима, всеки е откъснат от своето спокойно и приятно лятно съществуване и захвърлен сред все по-застудяващия свят. Проблемът за справедливата и добронамерена личност, сблъскваща се с лицемерието на обществото и жестокостта в човешката природа, е централен за романа. Героите на Мартин не са щастливи, но това не ги спира да останат идеалисти дори в най-мъчителните мигове. В нито една ситуация никой от персонажите не е споходен от нереалистичен късмет, но неприятностите, нещастията и дори смъртта ги чакат на всяка крачка. И въпреки това всеки от тях продължава да се бори и да търси силата в себе си, независимо от това колко лоши карти му е раздала съдбата. Репликата на презираното джудже към отхвърленото копеле на лорда е силно показателна за идеите в романа – „Никога не забравяй какво си, защото светът бездруго няма да го забрави. Превърни го в своя сила. Така то никога няма да бъде твоята слабост. Бронирай се с него и то никога няма да те нарани.”

Интерес аспект от сюжета и атмосферата на текста са миналите събития, случили се преди отправната точка на действието. Вселената на Мартин има богато минало, обхващащо столетия и дори хилядолетия. Но по-важно е личното минало на персонажите, събитията, които са ги оформили, някогашните им войни и битки от исторически и личен характер. Трогателна е романтиката, с която е обрисувано миналото, носталгията по по-добрите и по-прости времена, която героите носят в себе си. Дълбочината при представянето на вече отминали събития е едно от ценните емоционални богатства на романа.

В интерес на истината „Игра на тронове” съдържа нещо, което върви рамо до рамо със средновековната атмосфера и би могло да отблъсне част от читателите – доста натурален език. Тук отново има голямо значение героят, за който четем. В главите на някои персонажи не може да се срещне дори една цинична дума, докато главите на други съдържат подробни описания на различни актове. Особено впечатление правят историите на Денерис – млада дъщеря на детронирания преди повече от десетилетие крал, укриваща се в Свободните земи отвъд океана. Това невинно момиче влиза в досег с културата на дотраките – номадско племе, водещо суров начин на живот и спазващо изключително отблъскващи от наша гледна точка традиции.Да се наблюдава това общество с неговия груб натурализъм през очите на невинната Дани може да бъде направо болезнено на моменти. Но все пак Мартин не отхвърля дотраките като неразвита и недостойна раса, дори напротив – ние постепенно виждаме привързването на Дани към тези традиции, осмислянето им от нейна гледна точка. По този начин по-циничните описания придобиват художествена цел, която, поне според мен, оправдава съществуването им.

За това впечатляващо четиво мога да пиша още и още, но все пак си мисля, че е редно да спра до тук. Надявам се описанието да ви е заинтригувало и да посегнете към книгата, за която ви разказах.

Лек ден и приятно четене!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s