Повелителят на мухите – четиво за възрастни

Повелителят на мухите
Уилям Голдинг
Публикувана за първи път през 1954

Редица читатели днес възприемат „Повелителят на мухите” като елементарно и повърхностно четиво, подходящо за изучаване най-много в десети клас. Аз лично не бих могъл да се съглася с подобна интерпретация.  Книгата на Голдинг, подобно на почти всяко произведение на изкуството, не е съвършена, тя има своите недостатъци. И все пак това е един удивителен роман, действително удивителен.

Началните страници на „Повелителят на мухите” ни пренасят на отдалечен остров насред океана, минути след самолетна катастрофа. Оцелелите са единствено деца – момчета на възраст между шест и четиринайсет години. Любопитни, уплашени, заинтригувани и притеснени те скоро се събират на една скала и, подобно на възрастните, уточняват правилата и задълженията в своето малко общество. Нещата потръгват и импровизираната им демокрация процъфтява. Но, уви, не за дълго…

Това, което носеше истинска наслада за сетивата ми по време на четенето на романа, беше уникалния начин, по който текстът на Голдинг работи превъзходно и на алегорично, и на буквално ниво. Разбира се, това общество на децата е метафора за обществото на възрастните, всеки от персонажите има силно символно значение, те са знакови за различни типове хора в нашия свят. Но тази дълбока символика не пречи на чисто буквалния смисъл на текста – героите са група момчета, които се държат като напълно естествена група момчета, техните характери са много пълнокръвни, действията им и начинът им на говорене са много момчешки,  въобще творбата звучи по доста реалистичен начин. Важно е да се отбележи, че Голдинг е дългогодишен преподавал, което няма как да не е изиграло роля в познанията му на детското мислене и поведение. Едва в последната една трета на романа алегоричното взема категоричен превес, но читателят, пленен от по-ранния реализъм, някак не го осъзнава, затова продължава да се вълнува с цялото си сърце за съдбата на героите, които са вече утвърдени личности, а не просто абстрактни идеи.

Макар да използва доста алегории, Голдинг все пак е изключително категоричен в посланието на своя текст. „Повелителят на мухите” е един зов към разбирателство и доброта, към спазване на нормите и зачитане на обществения ред. Може би това е причината романът да бъде толкова подценяван в днешно време. Живеем в общество, което издига в култ личната свобода и бунтарството, на съобразяването с реда. Най-вероятно затова книгата се възприема като детско четиво – в наши дни „бори се с всички, докато не се наложиш” е висш морален императив на зрелия човек, а „бъди кротък и добър” е съвет за малки деца. Голдинг е искрено потресен от това. Но книгата му не е яростна и настъпателна, тя е преди всичко тъжна – като отчаяно ридание за изгубената невинност и мрака в човешкото сърце.

Но преди да заклеймим Голдинг като твърде морализаторски и неадекватен на днешните художествени търсения, не би било лошо да се опитаме да разберем причините за неговите възгледи. „Повелителят на мухите” е представител на класическата следвоенна британска литература. Голдинг е не просто страничен наблюдател във втората световна война – той лично участва в нея, служейки в Британскта кралска флота. Там вижда със собствените си очи до какво може да доведе злоупотребата с власт и вродения стремеж на хората към насилие. Няколко години по-късно Голдниг пише своя роман. Някак невъзможно е да не постави темата за конфликта между цивилизацията и импулсивността, между служенето на групата и склонността към индивидуалност, между рационалните и емоционални реакции. Някак невъзможно е да не извика неговия герой „Кое е по-хубаво – да сте банда боядисани чернилки, като вас, или да имате капка ум в главата си, като Ралф?  Кое е по-хубаво – да спазваш правилата и да правиш онова, с което са съгласни всички, или да ходиш на лов и да убиваш?”. Истината е, че идеята на Голдинг е лично изживяна, тя носи своята сила и своята историческа натовареност. Тя не може и не трябва да бъде определяна като детска и наивна.

Иска ми се да ви разкажа всичко за героите на Голдинг. За харизматичния и раздвоен Ралф, за разумния, но непопулярен Прасчо, за властния и категоричен Джек. Искам да разкажа подробно за прелестните символи, които използва творецът – за бялата раковина, за огънят на спасението, за тайнствената сила на маската, за набучената на кол свинска глава… Но няма да го направя, защото се страхувам, че този мой разказ би ви отнел удоволствието да се запознаете с тези герои и символи сами. Затова тук просто подхвърлям няколко думи – надявам се да са ви заинтригували достатъчно, за да посегнете към романа.

Лек ден и приятно четене!

Advertisements